Това е истинската история на нашето семейство за прехода ни от атеизъм към християнство, преминал през живот с полтъргайсти (духове). Няма ни най-малки елементи на фантазия или изопачаване.

Обстановката, в която ни сполетя събитието.


Годината беше 1990, а аз – деветгодишен, ученик в трети клас. По това време българските медии бяха обзети от сензацията за така наречените екстрасенси (хора, притежаващи ,,биотокове”, чрез които можеха да диагностицират и лекуват всякакви болести само с допир или дори от разстояние). Твърде често те бяха подпомагани от нечуваните доскоро полтъргайсти – извънземни същества, чиято субстанция е дух. Последните най-често общуваха с хората чрез почукване, скърцане по предмети и други подобни методи, като по този начин отговаряха на задавани им въпроси, примерно  с ,,да” – за едно почукване и с ,,не” – за две.
Мълвата за новопоявилите се същества се разпространяваше толкова силно, че вече за тях се говореше дори в документални филми, новинарски емисии, детски предавания и много други. За пръв път в България официално беше установено ,,явлението” полтъргайст през 1989 г. при едно момиче на юношеска възраст от гр. Пловдив. Неизвестното дотогава “извънземно същество” се казваше Кики. При появата си то първо се бе вселило в момичето и то е почувствало сериозни болки, но после  усетило облекчение ,,като след баня”. По-късно детето и Кики са осъществили контакт главно чрез почуквания, а впоследствие научихме, че “извънземното” е започнало и да разхвърля предмети из дома й. Медиите направиха обширни репортажи, предаваха дори и на живо техни разговори .

Нашият пръв контакт със свръхестественото

         Точно по това време се преместихме да живеем в едно село на около 20 км от Пловдив и поне в този район новите същества бяха толкова известни и интересни, че там приблизително на всеки втори човек му се беше появило желанието да разговаря с такова ,,извънземно”, на всеки двадесети му беше казано от някой си екстрасенс, че притежава силни биотокове (природни сили, чрез които свръхестествено лекува)  и на всеки сто човека, имаше по един, който твърдеше, че е екстрасенс. Изведнъж с изненада нашето семейство установи, че не кой да е, а баба ми по бащина линия също е станала екстрасенс. При това, въпреки че живее не в Пловдив, а в Казанлък, тя също беше установила контакт с Кики и дори разказваше как веднъж му е сервирала спагети в чиния, при което изведнъж спагетите са изчезнали, без да са били използвани оставените прибори за хранене. На нас ни стана интересно и баба ми започна да ни прави ,,сеанси” – движения с ръцете около телата ни, на близко разстояние, но без допир. Целта на сеансите беше диагностициране и лекуване на болести. Тя ни уверяваше, че при такъв един сеанс може да се разпознае дали човек има биотокове: Когато сложи ръцете си отстрани на главата му и той почувства топлина отляво – значи има, а ако топлината е отдясно – няма биотокове. Така баба ми  установи, че от нашето семейство само сестра ми притежава биотокове, но същото се отнасяше и за някои други близки роднини от женски пол.
Баба ми дори посещаваше  клуб на екстрасенсите в Казанлък. В него са се събирали подобни на нея “специалисти” почти 2-3 години, но по-късно разбрахме, че това средище  се разпаднало.
Всъщност, след този период и до днес, почти не се чува за екстрасенси, както и баба ми от тогава не се занимава с това, без да има ясна причина. Между другото, по мое скромно наблюдение, екстрасенсите и хората, с които се свързваха полтъргайсти, бяха като че ли над деветдесет процента жени.
Не след дълго време, сестра  ми беше за около месец на гости у същата баба и й бяха разказвани доста подробности за екстрасенските методи на лечение, като дори баба ми я учеше как се правят такива сеанси.
Тогава сестра ми беше едва на 13 години и това силно я развълнува.   Един ден, когато тя си е била вкъщи – на село и си е пишела някакво домашно упражнение, зададено й от училището, ръката й противоестествено започнала да изписва думи. С нея беше осъществил контакт един полтъргайст, който освен, че имаше име, различно от имената, споменавани от медиите – Елмие, накратко Емиси имаше и възраст, която ,,случайно” съвпадаше с тази на сестра ми. Не бяхме чували за такъв начин на комуникация с полтъргайсти. В началото сестра ми не желаеше да сподели това с родителите ми, понеже смяташе, че няма да й повярват. След няколко дни обаче тя разказа на мене всичко  и в продължение на три-четири седмици знаехме за това само двамата, като не пропускахме възможностите да си говорим с новия ,,приятел” чрез ръката й. Съветвахме се с него за всичко, но най-вече за дребни неща, с които и сами можем да се справим.
Един ден, през ноември 1990 г.,  баба ни от Казанлък дойде за няколко дни на гости и сестра ми реши да й разкаже за случилото се, но това беше удобен момент да убеди и родителите ни в нейно присъствие. В началото родителите ни не обърнаха особено внимание, ала сестра ми упорито настояваше, че е установила контакт с полтъргайст. Родителите ни решиха все пак да проверят дали тя не си измисля всичко това и се убедиха, че не ги лъже. Учудването им беше безгранично. Убедиха се, че кака ми пишеше под контрола на външна сила, без предварително да  знае какво ще напише.  Започнаха да задават въпроси, за да разкрият тайната на това явление.

Свръхестественото става наше ежедневие

Вече цялото семейство си говорехме с “извънземното”, то общуваше с всички ни. Тогава започнахме да оценяваме новата възможност и почти не пропускахме вечер, през която да се съберем около масата и да започнем семейно общуване с Елмие, която ни разказваше за множество слънчеви системи и планети, за каквито не бяхме чували. Еми се рисуваше с три очи (третото беше над другите две) и беше безполово същество, макар че имаше женско име и в нашето съзнание беше възприемано повече като момиче. Животът на тяхната планета, обаче, не се появявал чрез възпроизвеждане (раждане), а е бил свързан с нашия живот. Според разказаното, когато на Земята човек умре, той се преражда на тяхната планета в полтъргайст, но това не се случва с всички хора, а само с притежаващите по-особени таланти. Останалите хора се прераждали в други хора след смъртта си. От своя страна, когато полтъргайстите умирали, те пък се прераждали в хора, които ставали по-способни. След време научихме от Елмие, че такива са били сестра ми и майка ми. Особеното при майка ми беше, че както сестра ми, и тя започна да се свързва чрез писане с Еми (макар с по-бавно писане и малко по-нечетливо), също така и впоследствие за нея беше казано от “извънземния ни приятел”, че ще стане екстрасенс с енергия, доста по-различна от стандартните биотокове и много по-силна.
Еми предсказваше и някои маловажни неща и говореше чрез мисли на сестра ми, като я подтикваше към занимания. Скоро цялото семейство възприе гостенчето като нещо естествено и започна да се съобразява с присъствието му. Беше ни безкрайно интересно и любопитно как ще се развият нещата за напред.
 Един ден Еми ни съобщи, че от нейната планета ще дойде у нас друг представител – повече от двестагодишния Ливик (накратко Вики). Така много семейства само чуваха случки за един или максимум за втори полтъргайст, а в нашия дом вече имаше  двама. После броят им се увеличи. Започнаха да идват и извънземни от други планети, които се свързваха с нас по същия начин – чрез ръката на сестра ми. Разбрахме, че Еми си има братче - Мики, което беше на моята възраст и си “говорих” с него от време на време. Много по-късно ни се представи и майка им – Еви. Мики и Еви се определяха като братче и майка на Еми, но не по начина, по който са роднинските връзки при хората. Какво беше точното обяснение, тогава не се вълнувах.
Някои от извънземните дори казваха, че са материални, но не желаеха да ни се явяват видимо. Всички те, когато се представяха, изписваха различни, неразбираеми за нас знаци, преди да преминат към текста на български. После, по наше желание, те се обрисуваха с химикала на сестра ми. През погледите ни минаха няколкостотин рисунки на извънземни. Имаше такива, които бяха по-малки от милиметър, други – еднокраки, многокраки, и какви ли не още. Най-често говорехме с Еми, но можехме да избираме с кого да разговаряме. Понякога те се ,,превключваха” от едно на друго и сами, но понеже всички пишеха с много различен почерк, можехме да ги разпознаваме дори преди да ни се представят. Имаше и доста особени – едно, например, пишеше винаги в стихотворна форма – с куплети, рими и благозвучие, при това със скоростта на обикновено писане на текст (което сестра ми никога не е можела да постига). Друго пък така изрисуваше всяка една буква, че тя изглеждаше като направена от многоъгълни кристалчета и целият текст изглеждаше доста  красиво, но се изписваше бавно. Последното заяви, че е от така наречената „Диамантена планета”, която била най-развитата.
Скоро след появата на втория полтъргайст, броят на извънземните, с които общувахме,  рязко се увеличи. Те ни наложиха една особена уговорка – никога и на никого да не споменаваме за тях, дори пред близки роднини или доверени приятели. В замяна те обещаха, че няма да разхвърлят нищо у дома ни, както се бе случило в къщата на момичето от Пловдив. Твърдяха, че причината за поразиите там била разгласяването пред медиите. Ние спазвахме уговорката си и действително нямаше разхвърляне на предмети или мебели около нас.
Въпреки, че пазехме тази чудна тайна, имаше случаи, когато други хора ставаха съпричастни на явленията, които преживявахме, без да разбират причините. За сестра ми в този период беше лесно да закрепя предмети по себе си, без да ги държи естествена сила. Веднъж показваше пред наши роднини как може да закрепи химикал на дланта си, когато тя е отвесна, и с движения на другата ръка от разстояние да го накара да се движи. В друг случай можеше да сметнат, че е някакъв трик, но точно в този момент всички, които бяхме в стаята – около 10 човека, можехме същото и се позабавляваме известно време. Това обяснихме като екстрасенски способности на сестра ми (биотокове), които при подобна употреба могат да се предават и на останалите. Екстрасенсите в този момент бяха толкова много в България, че нещата бяха възприети от роднините ни като съвсем обичайни.

 Мисията на извънземните в нашия дом

 Странните същества ни казваха, че нашето семейство е избрано от тях и че ние сме първите, на които се доверяват за толкова велика мисия. Главното, за което са дошли, е било да помагат на семейството ни, но най-вече на сестра ми. Заявиха (и това била особена тайна!), че на Земята съществували четири деца - три момчета и едно момиче, на които още при раждането им е направен ,,център на мозъка”, чрез който извънземните могат да помагат на всяко от тях. Мисията на тези деца била с извънредно важно значение за цялото човечество – те щели да направят необикновени научно-технически открития, облекчаващи извънредно много живота и бита на хората. Назоваха имената на децата и държавите, в които живеят. Бяха три момчета и едно момиче – собствената ми сестра. За нашите родители първоначално беше трудно да повярват на всичко това, но постепенно приеха предзнаменованието като истинно.
Вдъхновен от цялата тази мотивация на сестра ми, сякаш гледайки да не остана по-назад, започнах и аз да се проявявам. Една вечер ми щукна идея и изведнъж започнах да пиша стихотворение. Родителите ми не очакваха, но то се оказа сполучливо, състоеше се от 14 куплета с по две строфи и се отнасяше за измислена случка: аз  съм в гората, нападат ме глигани и описвам как се отървавам. Скоро започнах да пиша и други стихотворения, както и приказки, които общо за около един – два месеца станаха тринадесет.
Извънземните обаче настояваха със сестра ми да започнем да учим ускорено в училище като частни ученици, като положим изпитите за два класа на година. Това беше с цел сестра ми да завърши средно образование за две години, след което семейството ни да замине за Англия, където в покрайнините на Лондон, в един изоставен замък, превърнат от извънземните в база, ще бъдат събрани четирите деца от различни краища на света (вече като юноши), за да изпълняват мисията си. Заявиха, че до края на тринадесетата си година сестра ми ще напише книга, която ще бъде предсказание за делото на четирите деца, а после ще напише още много книги. Междувременно, моята сестра започна да рисува някак изведнъж, много по-добре от преди и с всяка следваща рисунка се оформяше нов стил на графичното изображение. Дотогава с нея рисувахме често и рисуването й не  изпъкваше с нищо. Обаче от този момент тя започна да рисува големи картини с дребни и сложни елементи, които ръката й изобразяваше с изключителна лекота и удивително бързо. Извънземните я поощряваха с мисълта, че тази нейна дарба е изцяло от тях и в бъдеще й е определено да стане и художник.
До 15 август книгата наистина беше завършена, а четиринадесетият рожден ден на сестра ми предстоеше според календара в последните дни на ноември. Творбата, която се оказа в размер на 180 машинописни страници, беше вдъхновена от това, което извънземните предвиждаха. С други думи, в нея се описваше историята, която извънземните внушаваха на сестра ми, че ще представлява бъдещият й живот.
Романът се казваше „Замъкът на сините духове”. Става дума именно за  замъка, намиращ се в Лондон и в който трябваше моята сестра да се събере с другите трима младежи. Държа да отбележа, че след около две години след написване на книгата, аз лично видях в документален филм по телевизията, че такъв замък наистина съществува – в Източен Лондон. Изоставен е и за него се твърди, че там обитават духове на умрели. Експериментално бяха оставили за една нощ мъж и жена да преспят там и през нощта те са чували гласове и са виждали предмети да се местят из стаята.
Заглавието на книгата говореше за „сините духове”, понеже твърдяха, че естественият цвят на полтъргайстите е син. Книгата прочетоха родителите ми и някои близки приятели, а по-късно и режисьорката на някогашното предаване „Рожден ден” по БНТ, където сестра ми участваше с картините си. (Самата режисьорка в последствие ни увери, че ни вярва за това, което ни се е случило с полтъргайстите, дори и само защото е чела книгата.) Удивлението на всички е било основателно, защото са прелиствали интересен научнофантастичен роман.  

Обстановката става напрегната и изтощителна

От един момент нататък, постепенно настъпи нов етап в преживяванията ни  с извънземните. Обстановката вкъщи вече никак не беше розова, както я възприемахме по-рано. Освен, че сестра ми трябваше да учи като частна ученичка, да пише книги, да рисува, й се внушаваха още толкова много идеи за приятни и уж ,,много важни” занимания, че се налагаше да работи по цял ден и до късно през нощта, за да се справи с всичко. „Гостите” говореха и на мен, че ако спазвам всичко, което ми казват, ще стана вундеркинд. Мисълта напълно ми допадна. Намериха си и начин да ме мотивират непрекъснато. Съобщиха ми за наличието на един воден от тях списък на деца, които без да знаят, се съревновават по способности чрез творчеството си, а ,,нашите’’ полтъргайсти оценяваха с определен брой точки свършеното за всеки ден, както и с отнемане на точки при бездействие. И така, по брой точки всяка година класирали най-способните деца, като наградата за най-добрите между тях била изключително голяма помощ от най-развитите извънземни – от Диамантената планета, и помощта варирала според броя на точките. Конкурсът се провеждал от няколко години и другите деца, които заедно със сестра ми щяха да сътворяват разни велики неща, са победители от предните години. Когато разбрах за този ,,конкурс”, аз бях на около 5000-но място зад първия участник, а понеже сестра ми вече пишеше книгата, беше доста по-напред, но не помня точно на кое място. Това ме накара да се активирам и започнах да пиша стихотворения и приказки с много по-голямо усилие, но все пак имах и много за учене. “Гостите ни” отчитаха с точки ежедневно колко урока съм научил, на колко точки се равнява стихотворението ми, което съм написал през деня и т.н. На всичкото отгоре ми казаха, че си имам един голям мой съперник – с две години по-малко момче от гр. Русе, на име Влади, който – каквото и да правех, все се оказваше, че е сторил  повече от мен. В някои случаи успявах да го задмина по точки, но той скоро пак ме изпреварваше с това, което е сътворил. Борех се до последно изтощение с този Влади. Сестра ми в крайна сметка не можа да вземе седми и осми клас за една година, защото и другите й, поставени от извънземните ангажименти, бяха твърде много (най-вече книгата трябваше да бъде завършена в срок); но аз се справих и изведнъж скочих на 16-то място от сто и някое си. Тогава вече трябваше да се отдам на писането и пишех средно по две стихотворения или приказки на ден. За кратко време написах петдесетина такива, които ставаха все по-добри, а аз по-мотивиран, но до един момент.
  Извънземните ни създадоха специални дневни режими, според които трябваше да спим не повече от 6 часа в денонощие и дори ни убеждаваха, че това е най-здравословно за човека. Твърдяха и, че има научно обяснение – при повече от 6 часа сън, мозъкът започвал да се плъзга по мозъчната кора и… Не помня точното обяснение, но така човек после се освежавал по-трудно, понеже му отнемало време, докато мозъкът заеме естественото си състояние. (Сега, вече пораснал, ми е чудно как се хванахме на подобно обяснение, но при тогавашната ситуация просто вярвахме на всичко, което ни кажеха).
Според зададения ни режим, трябваше и да учим непрекъснато с почивки от по 5 или 10 минути и една голяма от един час, като почивни дни не съществуваха за нас. Под невидимото командване станахме и вегетарианци, а имахме и нещо подобно на препоръчано меню за деня, според което, поне за мен храната освен всичко останало, не беше напълно достатъчна като порция.
Когато най-после разбрах, че в онзи конкурс класирането за годината е приключило и аз съм станал девети (Влади, естествено преди мен – осми), а сестра ми беше завзела с голяма борба първото място, в този момент психиката ми поддаде и вече спрях да се вълнувам от всякакви съревнования и си дадох голяма почивка за неопределено време.
 Извънземните остро ме критикуваха и аз се чувствах виновен, освен че бях и смазан от умората на предишното ми творческо препускане. Сега точно трябваше да се стегна, понеже за сестра ми съревнованието беше вече приключило и тя щеше да получи наградата си. А аз трябваше да се боря за първото място на следващото класиране, но вече явно и не можех.

Светогледа, който ни представиха

Отгледани като пълни атеисти, поне аз и сестра ми имахме слаба престава от каквито и да са религии. Баща ми е завършил психология и е преподавал философия, а предвид начетеността и на майка ми, трябва да са били сравнително запознати с възгледите поне на християнството за вселената. Но при мен и сестра ми не беше така. Вярвахме на всичко, което ни казваха извънземните, а преди това бяхме чували само за еволюционното развитие на живота на земята.
Зная, че веднъж извънземните са обяснявали как точно се е зародил животът на земята, но този „урок” съм го пропуснал поради отсъствие. В общи линии, житейският кръговрат на земята бил свързан с две други планети – Соларис и Кенис. Щом човек умре, съществували две възможности – ако е имал големи постижения като човек, след смъртта си се раждал на Соларис. Ако е нямал – се прераждал. Щом починел полтъргайст на Соларис, се раждал като човек на земята, който задължително трябвало да притежава по-изявени способности, а понякога (или често) – свръхестествени. Същото се случвало и с животните, но за тях планетата е Кенис. Ние имахме контакт с полтъргайсти и от тази планета.
Според необикновените ни гости, Бог не съществува! Те твърдяха, че най-развитата форма на живот е тази на  извънземните от диамантената планета. Както едни държави са по-развити от други в различни отношения, така и жителите на Диамантената планета са били по-развити от населяващите другите планети. Бях пропуснал и неформалния „урок” за това кой е бил Христос, но понеже разговорите бяха “черно на бяло” върху  тетрадки, които пазихме, веднъж започнах да пиша някаква приказка или стихотворение и в тетрадката случайно прочетох поне отговорите за това кой е бил Исус Христос. Едни от извънземните се наричаха метаморфи. Тяхната отличителна способност беше да заемат всякаква форма и да могат да изглеждат като всякакво същество – човешко, животинско и т. н. Според теорията им, веднъж един метаморф  се преобразил като старец (и явно е вършел чудеса или необичайни дела) и са го хванали и убили. Изумително е колко зле сме познавали историята за Исус Христос, но предвид нашите познания, историята изглеждаше правдоподобна.

Разочарованието разкриване на другото лице на нашите ,,помощници”

Спомням си, докато все още учех за изпита, с който щях да приключа и четвърти клас, трябваше да научавам много уроци на ден. Веднъж, явно поради преумората, един урок ми се оказа проблемен и аз се разплаках, при това плачех в продължение на няколко часа. Извънземните започнаха да ме утешават с това каква неописуема помощ ме чака от тяхна страна за в бъдеще, но в този момент аз се изумих, макар да не показах това. Казваха ни, че те могат да четат мислите ни и аз бях сигурен, че знаят и защо плача, но разбрах според утехите им, че смятат, че плача понеже според тях сестра ми постига повече и я чака по-добро бъдеще. А аз като обикновено деветгодишно дете плачех просто затова, че положих много усилия, а не можах да си науча урока. Не, че и това, за което те ми говореха не ми беше проблем, особено в този момент, но си спомням, че техните думи никак не ме утешаваха. Осъзнах, че те явно не са толкова могъщи, че да разбират мислите и чувствата ми. Не бяха толкова могъщи, че да могат да ме утешат в мъката ми. Последваха обаче и още доста наши разочарования от тях, много по-значителни.

     
          Живот в психоза и неосъзнат терор

Моето изтощение достигна до краен предел и  почнах да отказвам   извършването на нещата, заръчани ми от извънземните. Ако до един момент усещахме сякаш само добро от извънземните, постепенно нещата започнаха да се променят. Докато „гостите” ни заявяваха единствено положителни намерения и действия, постепенно започнахме да усещаме и обратното, но без да ги обвиняваме.
Всички вкъщи станахме нервни и често си повишавахме тон или дори крещяхме един на друг, без видима причина.
Веднъж сестра ми беше със силно главоболие през целия ден. Това не бе нещо ненормално, но обяснението на основния полтъргайст, с когото говорихме - Еми, беше, че майка ми е взела енергия от сестра ми и я е прехвърлила на кучето ни – Роко, което живееше на двора. Между другото и за него, и за едната от двете ни котки, преди това Еми ни уверяваше, че са били полтъргайсти. За това действие с прехвърляне на енергия даже  назова специален термин – „да чепенечиш” - означаващ „да вземеш енергията от един и да я дадеш на друг”.
Това главоболие на сестра ми отново се появи, но за по-продължителен период – една или две седмици. Този път обаче никой не е „чепенечил”, а причината била друга – извънземните създавали в мозъка на сестра ми нещо, което щяло да й увеличи способностите й или по-скоро като че ли трябваше да улесни възможностите да комуникират чрез нея.
В началото целият контакт с извънземните беше с писане. Основно чрез сестра ми, понякога и чрез майка ми (особено в тези дни, когато сестра ми боледуваше). Случваше се с почукване или скърцане по някой мебел или стена, но по-рядко, понеже трябваше да отговарят само с „да” и „не”. Впоследствие, обаче, сестра ми започна да вижда видения и да чува гласове. Основно все още говорихме с онези странни пришълци чрез писане, но и тези неща бяха средство за комуникация. Също майка ми и баща ми на моменти виждаха видения и чуваха гласове. Веднъж се свърза с нас едно извънземно, което изцяло говореше чрез гласа на сестра ми. Когато ни се представи, няколко минути говореше чрез гласа на сестра ми, но после се налагаше да й кажем какво е казала, понеже не помнеше нищо. Всичките тези нови начини на комуникация уж ни харесваха, но явно на моменти ни плашеха.
Веднъж майка ми си беше легнала вечерта на отворен прозорец до нея. Стаята й беше на втория етаж. Изведнъж до прозореца видяла нещо като спирала, в центъра на която имало голямо око, което я гледало. Това не беше ненормална форма за някое от многото видове извънземни, които се свързваха с нас, но майка ми доста се уплаши. На следващата нощ, без да е сънувала, видяла във видение как нейната майка, спяща по това време на долния етаж, разтревожено тичала по стълбите нагоре и я викала. Когато майка ми слязла да види какво става, баба ми спокойно си спяла. В последствие майка ми пожела да спи вече само  на включено осветление. Много скоро всички останали искахме същото. При нас вечерно време почти нямахме стая без запалена лампа. Дори не можехме да обясним от какво точно се страхуваме, но всички все повече се напрягахме и изнервяхме.
Една вечер майка ми споделила на баща ми, че й иде да се самоубие. Неочаквано за нея, той й отвърнал със същото желание. Единствено мисълта, че имат две деца, за които трябва да се грижат, ги е възпирала, но не е известно колко време щяха да издържат.

В условията на тази обстановка се случи нещо незакономерно.


Внезапно един от нас става християнин

Една вечер баща ми се прибра от Пловдив. Изглеждаше нетипично за момента – весел, ведър, дори щастлив. Освен това, изказа абсурдно звучаща реплика: „Станах християнин”.
         Аз като дете се впечатлих по-малко от изражението му, но сестра ми и майка ми бяха в недоумение именно от него. За мен, човек, живял през последните две години в нашия дом да каже, че е станал християнин, звучеше безумно.
         Вярно е, че по необяснима за нас причина, преди два-три месеца си бяхме купили детска Библия и поне аз и сестра ми бяхме започнали да я четем. В момента, в който сестра ми я беше купила и ми я показа, отговорът й на моето неодобрение беше: „Аз си имам Бог – Еми”. Не разбирах защо все пак я е купила, но прочетох някаква част – все още от Стария Завет и за Исус Христос не бях чувал, наричах го Исус Кръстос (знаех само, че е бил разпънат на кръст и предполагах, че от там му е името - Кръстос). Дори четейки детската Библия, нищо не променяше нашата представа за вселената и за Бога, който знаехме, че не съществува. Знаехме, понеже извънземните бяха единствената свръхестествена реалност, която познавахме и щом те казваха така, приемахме го като неоспорим факт. Как изобщо смееше баща ми да си помисли друго!
         В сутрешните часове на  същия ден, пътувайки с автобус, баща ми е чул разговор между момиче, което изглеждало на възрастта на сестра ми и момче от ромски произход. Особеното при разговора било, че момчето се обръща към момичето със „сестра”. Веднага го заподозрял в пошли намерения спрямо момичето, подлъгвайки го с тези обръщения. Бащинското в него силно го ядосало и решил да поговори с момичето. Ромчето скоро слязло от автобуса и баща ми споделил пред девойчето за негодуванията си от обръщението. Тя му обяснила, че всичко е наред – християни са, ходят в една църква и затова така се обръщат помежду си (това е типично обръщение в повечето евангелски църкви в България, особено в този период).
Момичето обяснило на баща ми къде се намира църквата и че в същия ден, надвечер, има богослужение. Самата църква се помещавала в киносалон, а в нея присъствали около шестстотин човека. По време на самото богослужение татко усетил, че му става много леко и приятно – чувство, което не е можел да си обясни, но явно му е показало, че на това място се намира висша сила, което не можел да пренебрегне, а не е имало опити на хора от събранието да влияят на емоциите му.
         Излизайки от богослужението, е решил да се свърже с познато семейство, за което е знаел, че са християни. Жената в семейството е близка приятелка с майка ми от гимназията. У тях в два дни от седмицата в този момент се е провеждала така наречената домашна църква, също от евангелски тип (по подобие на описаните църкви в Новия завет, които са били все домашни). Вълнувало го какво има в Библията относно случая в нашия дом и жената с охота му подарила съвсем нов екземпляр от тази книга.
         Аз бях единствено изумен от случилото се, но не и заинтересован. Попитах баща си защо чете Библия, предвид информацията, която имахме за Бог и християнството. Той лаконично отвърна: „Като пораснеш ще разбереш”. Такъв отговор може  да задоволи друго дете, но аз се изживявах като вундеркинд. Просто разбрах, че не иска да ми обясни и не го питах повече.
След три или четири дни, учудени и заинтригувани от видимата положителна промяна в поведение и настроение у  моя баща, майка ми и сестра ми изненадващо за мен пожелаха да отидат на църква. На другия ден в същата църква предстоеше богослужение и родителите ми решиха да  идем четиримата, а след службата – да посетим  приятелското семейство.
        
  Вярването в Бога започва да става синдром
        
         Ясно беше, че единствено баща ми си разбираше защо е станал християнин, но тези странности продължиха. При влизането си в църквата се оказахме подранили  и сестра ми се заприказва с младежи, които се бяха събрали отпред. Още не беше стъпила в църквата, а вече не само пред тях, а и на нас казваше, че вярва в Бога. Вече наистина не проумявах какво се случва. Една жена ме попита и мен дали вярвам в Бога, понеже реагирах срещу това, че всичките се наричат братя и сестри. Отговорих й: „Горе-долу”, но беше от неудобство – знаех отлично, че не вярвам. Богослужението не ме впечатли с нищо. Даже помолих майка ми да ми даде пари и отидох да поиграя на една електронна игра в близкото заведение. Но последва вечер в приятелското семейство. Беше предвидено да преспим у дома им  през нощта.
         Майка ми много разпитваше приятелката си за Бога. Какво точно – нито помня, нито се вълнувах. Вече и без това ми се бяха насъбрали твърде много безумия за последните няколко дни, без някой да може да даде разумен отговор. По-страшното беше, че майка ми разказа на приятелката си за извънземните вкъщи. Ужасих се, че сме нарушили уговорката, която до този момент стриктно пазихме и че „гостите” ни ще са много недоволни. Вечерта легнахме да спим, но стаята, в която спяхме аз и сестра ми, се отделяше от хола само с подвижна завеса, а в хола двете жени продължаваха да приказват до много късно и чувах всяка дума. За пореден път се смаях – по някое си време майка ми каза нещо от рода на: „Щом е така, и аз вече вярвам в Бога”. Макар и недочул добре предишните фрази,  в съзнанието ми се утвърдиха два категорични извода: първият – аз бях вече единственият неполудял в семейството; и вторият – не исках вече да чуя и дума за Бога!

Сблъсъкът между Бог и извънземните у нас

         На следващия ден се върнах от дълга игра с деца от махалата в около 18:30 ч. Прибирайки се, сварих на вратата майка ми, сестра ми и баща ми, които казаха, че отиват на църква. Майка ми, разплакана от радост, ми заяви: „Да знаеш, че има Бог. Говорихме с извънземните и те потвърдиха. Сега отиваме на църква и после ще ти разкажем”. Това беше преломният момент и за мен. Тук вече логическите ми аргументи не бяха актуални. Не знаех какво се е случило, нито разбирах как така извънземните изведнъж казаха, че има Бог, щом преди разправяха друго. Всъщност, не разбирах почти нищо, освен едно – че вече и аз вярвам в Бог, макар и да не знаех нищо за него и да не бях си изяснил важни за мене въпроси. Вече и мен ме хвана синдромът – не разбирах нищо, освен, че вярвам, че има Бог и се чувствах твърде добре от това. Толкова добре, че в момента най-после не се вълнувах от купищата неясноти, които иначе пораждаше мисълта, че би могъл Бог да съществува. Тази вечер не ме вълнуваха двете години преживявания с извънземни. Единствено се чувствах щастлив от това, че вече вярвам в Бога. Бръщолевех развълнувано разни неща по този въпрос пред баба си по майчина линия, а тя нито питаше, нито отговаряше – вероятно е била в по-голямо недоумение и от мен преди това, но не го изявяваше. Тя беше наблюдател на всичко, което ни се случваше вкъщи, макар и страничен.
           Вечерта всички се прибраха вкъщи и най-после майка ми разказа какво се е случило.
         Докато са си говорели предната вечер с нейната приятелка, тя й е казала, че би могло това да са зли духове, за каквито пише в Библията и й е обяснила как да проверим това. Според нейните думи, ако са такива, те не биха потвърдили, че Исус Христос се е родил в кръв и плът. Основанията й бяха в един библейски стих: „По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога.” (Първо послание на Апостол Йоан 4:2-3)
Вечерта, когато аз бях на игра, майка ми извикала сестра ми в една от стаите, за да провери нещата. Въпреки, че не съм присъствал, видях тетрадката, чувал съм историята много пъти и е толкова силно запечатана в съзнанието ми, че сега, 20 години след случката, помня още добре и въпросите, и отговорите.
         Разговорът е започнал с въпрос от майка ми: „Ние повярвахме в Бога. Какво мислите за това?” Последвало е нетипично толерантно отношение: „Вие сте свободни хора, може да вярвате в каквото си поискате”. След това майка ми е задала въпросът, който е трябвало да разнищи всичко: „Исус Христос от кръв и плът ли е?” В този момент, химикалът е паднал от ръката на сестра ми. Точно в момента я е нямало свръхестествената сила, която го държи и той просто е паднал. Сестра ми е казала: „Вече не могат да пишат”, но не е било точно така. Ръката й отново е хванала химикала и е започнала да отговаря: „Добре. Разкрихте истината. Има Бог. Той е Исус Христос и е от кръв и плът. Но има и Еми, Мики  и Еви. Ние бяхме тук, за да ви пазим от зли духове. Сега аз умирам.” Полтъргайстите се рисуваха като малко подобни на барбарони, но с ръце и крака, и с три очи). Тук, до думите „Сега аз умирам”, се изрисува набързо подобно лице с три очи, но имаше много зловещ вид. В този момент майка ми е задала следващия си въпрос, който я е вълнувал: „Кой написа книгата?” (Т.е. кой е внушил книгата, която сестра ми написа – зли духове ли?) Тук химикалът се е затруднявал да пише и се е изписало само: „Пречат”. След това: „Задай въпроса!”. Майка ми отново е задала въпроса за книгата, но химикалът е започнал да подчертава изписаните думи „кръв и плът”. Тогава майка ми е попитала отново дали Исус Христос е от кръв и плът и химикалът отново е паднал. Отново ръката е взела химикала, но за последно. На страницата се направила рязка отделителна черта с химикала и се изрисувал човешки образ, благ, а до него се изписали думите: „Аз съм с вас, чеда мои!”
Този откъс сега майка ми коментира с думите:
„Аз се разплаках, а дъщеря ми не разбираше нищо от това, което се случва. Казах й само, че това е Исус, Той е с нас, а тя е вече свободна.
(По-късно разбрахме, че в Матей 28:20 Исус казва: “Аз съм с вас, през всичките дни до свършека на века.” ). Но че Той беше с нас в този момент, бях сигурна. Плаках с часове и се покайвах само за едно, за моето неверие, че Него го има!...”

         В този момент майка ми, без да знае какво е трябвало да прави, е помолила Бог да й прости за неверието й. И шест болести на мига напуснаха тялото й – гастрит, колит, астигматизъм, монопареза на горната лява част на тялото, хроничен хепатит, хронично главоболие и алергии.
         Майка ми веднага звъннала по телефона на приятелката си в Пловдив да й каже за случилото се. Оказало се, че точно в момента в домашната им църква имало молитвено събрание и дори в момента са се молили усърдно  именно за нашия дом.
         Повече никой не пишеше с ръката на сестра ми, но битката за душите ни съвсем не беше приключила.

Последната битка за душите ни
        
         Като млади вярващи считахме, че веднъж осъзнали нещата и минали от другата страна, всичко е приключило, но злите сили не бяха готови да отстъпят лесно мястото си в нашия дом и в самите нас. Помня, че още на следващия ден сестра ми се боеше да хване химикал, за да не би някой зъл дух да започне да пише с него. Още чуваше гласове и мисли, които явно бяха от зли сили. С настъпването на нощта аз бях толкова уплашен, че не заспах до сутринта. Така преминаха първите три нощи. Решихме да си правим семейни богослужения вкъщи всяка вечер – точно както в домашната църква, където започнахме да ходим – с песни, четене на Библията, молитва… Участвахме всички вкъщи – аз, сестра ми, баща ми, майка ми и нейната майка. Най-изумителното обаче беше, че Бог също беше решил на този етап ни да води, като ни говори ясно. За известен кратък период, Самият той казваше на майка ми какво да четем от Библията – коя книга, коя глава, кой стих. Майка ми все още не познаваше Библията и нямаше как да знае дори за имената на книгите там, които са 66. Но пасажите, които четохме всяка вечер, отговаряха на въпросите, които си задавахме и наистина ни разясняваха неща за Бога, в когото повярвахме без да знаем много за него.
Поне три дни, обаче, аз не можех да заспя от страх и ужас. От жената в приятелското семейство майка ми разбра, че ние имаме власт в името на Исус Христос да заповядаме на злите духове да се махнат от нас. На третата или четвъртата вечер след повярването ни, по време на вечерното богослужение, което си правихме вкъщи, майка ми започна в молитва да нарежда: „Заповядвам на всички зли сили да напуснат сърцето, ума, душата и тялото на съпруга ми и да отидат там, където Бог им е отредил!” Последва същото и за останалите, включително и за самата нея. Когато стигна до моето име, ние се молихме прави, а в този момент със сила се строполих на дивана. Усетих силно как нещо излезе от мен и даже казах: „Излезе!”. Най-после се почувствах наистина свободен. Какво е станало тогава и с другите четирима – не знам, но от този момент вече никога повече не се усети и най-малко присъствие на зла сила вкъщи.
        
         След всичките тези събития бяхме сигурни, че за нас няма друг живот, освен като вярващи. Започнахме да ходим редовно на църква и да се стараем да служим на Бога както можем. В резултат на това, от много години баща ми е пастор и с майка ми се грижат за църква, а аз завърших висшето си образование по специалността „Богословие” и също от няколко години служа в църква.

За крайно скептичните:

73 коментара:

  1. много е впечатляващо.и съм напълно съгласна с всичко това.много ще на сметнат за луди,но всеки има право на мнение и отношение.

    ОтговорИзтриване
  2. Slava na Bog!!!Samo Bog e dostoen za slava!!!Bog da blagoslovi teb i cyaloto ti semeistvo!!!Bog ni obi4a i se griji za nas vinagi!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Eto 4e sled kato pro4etoh tazi istoriq za seten pat se obejdavam kolko e velik Bog i kolko mnogo ni obi4a, neka nikoga da ne go zabravqme tova!!! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ви наистина много за тези коментари!

    Молбата ми към следващите е да не се изразяваме като в църква, за да може четенето да е приятно и разбираемо за всички. Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  5. Спомняш ли си горе на хижата до Бузлуджа,когато си говорихме на тая тема?Тогава ти ми подхвърли ,че си бил обсебен,но нямах и идея ,че всъщност на това е било подложено цялото ти семейсво.Преживяли сте адската лудница :)

    ОтговорИзтриване
  6. Да, спомням си :) Тогава само ви подхвърлих какво се е случило. Радвам се, че прочете цялата история.

    ОтговорИзтриване
  7. Добре де, да приемем, че горенаписаната история е или истина, или лъжа. Ако приемем, че е вярна, по какъв начин, авторите на историята биха доказали, че тя е истина?

    ОтговорИзтриване
  8. Динко, понеже съм авторът, ти отговарям. Мога единствено да събера известен брой данни, освен историята ми, които да показват, че на мен ми се е случило такова нещо. Преди 20 години бяха повече. Имаше хора, които бяха въвлечени в нещата и аз съм описал един такъв случай с роднини. Обаче дори в документалните филми за призраци, доказателствата изглеждат съмнителни, ако човек счита, че няма как да има такива същества. В моята история и Бог е намесен, даже в заглавието, а да претендирам, че мога да докажа съществуването на Бога, при това точно като го описва християнството, би било невъзможна задача - тук е въпрос на вяра. Аз съм такъв, че ако не ми се беше случило това, което описвам, и научни доказателства, че Бог съществува, едва ли биха ми помогнали. Обикновено когато християни четат историята ми или когато съм им я разказвал (вече 20 години го правя), никой от тях не се е усъмнил, че ми се е случила. Всъщност, никой, на когото съм я разказал лично, не се е усъмнил, дори да е бил пълен атеист. Но и аз просто да прочета някаква си история за призраци из интернета, бих я взел най-вероятно за измислена, ако не вярвам в такива същества. Най-малкото не познавам човека и може да се е оказал с по-голяма фантазия, отколкото предполагам.

    Затова предлагам малка корекция на въпроса: Ако читателят пренебрегне за момент личните си убеждения, историята звучи ли измислена?

    ОтговорИзтриване
  9. lele.......ne znam v kakvo da vqrvam...dosta stra6no....zvu4i... znaete li predpo4itam da ne vqrvam,taka mislq ,za6toto kato ne vqrva6 iam6 4uvstvoto ,4e ne moje da ti se slu4i.v bog vqrvam,no predpo4itam v zlite duhove da ne vqrvam.......no ako tova se e slu4ilo........LELE ..........

    ОтговорИзтриване
  10. Случи се, случи се... :) Да, знам, че звучи страшно. Дори веднъж като бях на 15 разказвах историята в продължение на два часа (явно съм помнил доста повече детайли) и после като се прибрах вкъщи, бях сам, беше тъмно и чак мене ме побиваха тръпки. Сега вече не ми прави особено впечатление.

    ОтговорИзтриване
  11. Някъде бях прочела, че Вярата сама те намира - прозвуча ми странно
    Сега, след като прочетох тази история, мисля, че това е точно така

    ОтговорИзтриване
  12. Predi godini gledax predavaneto po televiziata,v koeto ytsastvashe deteto,koeto govoreshe s taka naretsenoto kiki.Tozi moment se e zapetsatal v yma mi,vapreki .tse togava sam bila malka.(moze bi10godini)No tova,koeto silno me vpetsatli beshe,tse popitaxa izvanzemnoto-ima li Bog.To otgovariashe s tsykane i kaza"da".Slava na Isysy Xrista,trez kogoto imame pobeda.

    ОтговорИзтриване
  13. Веселин, авторът16 септември 2010 г. в 14:36

    Благодаря за коментара. Историята с Кики беше през 89 г. (т.е. преди 21 години). Да, запомняща се история. За съжаление не помних въпросите за това дали има Бог, понеже бях в атеистично семейство и не ме вълнуваше. Е, както написах, нашите "полтъргайсти" твърдяха обратното, като изключим края на историята, когато признаха.

    Иначе по-горе помолих да не използваме в коментарите религиозен език като в църква, за да е разбираемо и приятно за четене от всички (адресирам последното изречение). Моля това да се спазва!

    ОтговорИзтриване
  14. Здравей, историята ти е много интересна. За тези т.н. извънземни.

    Скоро попаднах на една книга, а това, което ти пишеш просто ми потвърждава нещата.

    Книгата е древен ръкопис за Адам и Ева. Писана е много преди Христа.

    Та там пише за падането, или отпадането на Адам и Ева от измерението на Едем. Но въпреки, че са паднали от там, Бог пак им показва милост и казва, че ще ги избави след 55 дни (нещо, което повечето теолози и изследователи смятат, че са 5500 години) като Бог ги изкупи на кръста (и това го пише много преди новата ера, че Бог ще изкупи хората).

    Но сатана много се озлобява, понеже Бог обича Адам и Ева, и въпреки греха им дава изходен път. И почва да се опитва по всякакъв начин да ги заблуди.

    Единия от тези начини е като се преправя на светъл старец със светещ жезъл в ръка и им казва, че идва от една звезда на север, от една "Друга твърд" и че е техен брат по разум, и ги моли да дойдат с него в летящия му облак и да ги заведе на неговото място.(описанието на т.н. лятящ и светещ облак доста прилича на описанието на НЛО).

    Но Бог ги предпазва и им показва истинското лице на сатана. И интересно е, че буквалния превод лицето на сатана е сиво зелено с големи очи или без очи, доста приличащо на тези образи на извънземни.

    Това обяснява и различните рисунки на неща като НЛО от древни времена и че са всъщност едно демонично проявление с цел да отдалечи хората от истинският им Баща.

    Книгата в която е поместен този ръкопис се казва "Тракийските Хроники", има я в момента по книжарниците, там има и други много ценни ръкописи. Препоръчвам я на всеки! Първия ръкопис е точно тази история за Адам и Ева.

    Поздрави за статията!

    ОтговорИзтриване
  15. Веселин, авторът18 септември 2010 г. в 0:24

    Здравей, прочетох с интерес статията. За незапознатите с Библията и богословието, такава книга може да изглежда достоверна. Споменах и в края на историята, че съм богослов, така че имам основание да взема отношение по въпроса.
    1. Това, че уж повечето теолози и изследователи го смятат за 5500 години не вярно!!! Явно на някой небогослов му се иска да е така, за да му излезе теорията и си го е натъкмил като години.
    2. Дори и тази книга да е писана преди Христос (което не ми се вярва), ясно, е, че е основана на вече съществуващата старозаветна история за Адам и Ева. По поръчка на Александър Македонски в негово време се превежда Старият Завет на сторогръцки и това е един от най-известните преводи. Вероятността да я има на тракийски тази история преди това време е нула. Имената Адам (от адам = човек - близко до адама = глина, пръст и ева = живот) са отявлено семитски (еврейски) и не могат да се отнесат към тракийския език. Няма как тракийския текст в случая да е по-древен - възможността е дори и да го има, да е изопачен вариант поради устно предание, подобно на това, което се случва с Корана - Мохамед познава частично Стария Завет от предания и го описва както го е разбрал.
    3. Категоричен съм, че историите за общуване на двевните цивилизации с т.н. извънземни са силно преувеличени и май често идват от хора, които не схващат добре месопотамската и т.н. митология, а просто понеже са убедени, че съществуват извънземни, ги виждат навсякъде, даже и там, където е изключително трудно да се видат такива. Бум на такива истории има едва след 80-те години на миналия век. Преди това и с лупа да ги търсиш, просто ги няма, освен ако не ти се преувеличава много.
    4. Историята, която описваш, като жанр в най-добрия случай ще се отнесе към времето на апокрифната литература СЛЕД ХРИСТОС. Който и да се опитва да преиначава нещата, може да го направи достатъчно убедително само за незапознати с богословието.
    5. Дори и да съществува такава история, а да не е изфабрикувана, не съм съгласен, че по каквото и да е съответства на сведенията за НЛО. Понеже едно време се вълнувах от тях, съм наясно. Явно просто тогава това беше начинът на Сатана да отвлече вниманието от възможността да има Бог и да привлече интерес към уж-извънземните. В нашия случай стана ясно за какво става дума единствено поради Божията свръхестествена намеса. Факт е, че вече истории за извънземни не се появяват почти изобщо. Явно Сатана сега следва друга тактика. Много по-успешно е сега това, че има Бог, но той само се нарича различно в различните религии и има много пътища до него (нещо, което самият Христос категорично отхвърля в Новия Завет).

    ОтговорИзтриване
  16. Здравей!

    И аз съм теолог и ми е ясно предпазливото ти отношение към подобни текстове. И аз имам същото отношение към непознати за мен неща, и за това изследвам нещата внимателно.

    Относно тази книга, текст, той е писан преди Христа и фрагменти от него има дори в еврейската Талмуда, както и на други места. Но пък в него съвсем конкретно се говори за Жертвата на Бога, чрез която Бог ще изкупи и освободи човека.

    Преведен е доста отдавна (1800г.), но на български език превод и то директно превод от единия от диалектите, на които е написан не е бил правен досега.

    И този превод е поместен в Тракийските Хроники. Разбира се, споменавам този текст, понеже не съм видял противоречие между него и каноничните книги и би бил интересен и поучителен.

    За 5500-те години (или 55 дни), ами така е преведен и на български и на King James english. Разбира се, най-добрия начин човек да разбере нещо е самия той да го прочете книгата, така че и мнението му да не се базира на предрасъдъци.

    Относно извънземните цивилизации и аз съм на същото мнение, но съм забелязъл, особено при млади хора, че много по-лесно приемат идеята, че хората са създадени от извънземни и всичките тези митове за богове са свързани именно с извънземна намеса и това се котира много повече, защото не изисква вяра в Христос или покаяние. Разбира се, не е начина от 80-те и началото на 90-те, но пак си е насочване в тази посока.

    А в този текст си го пише буквално, как сатана се опитва по всякакви начини да заблуди човека и това е един от начините, между другото - друг начин е точно това, което ти написа за размиването и източния начин на мислене - че има много пътища към Бога и едва ли не, че всички са верни.


    Както и да е, много се разпростях, просто ми направи впечатление разказът ти и исках и аз да споделя нещо, което се надявам да е полезно, както и всяка една добра притча!

    Лека вечер!

    ОтговорИзтриване
  17. Veselin, istoriqta ti me grabna ot samoto nachalo i silno vqrvam, che e istina! Az samata sum imala podobni izjivqvaniq i e izumitelno kolko lesno e za chovek da se vurje na podobni luji i da otvori sebe si za manipulaciq ot zli sili!
    Tazi svoboda, za koqto govorish nakraq - nqma po-realno i krasivo neshto ot neq!

    ОтговорИзтриване
  18. Иванов 44г.Стара Загора18 октомври 2010 г. в 11:48

    Лудите не са от вчера.Това се нарича масова психоза.Дължи се на самонавиване на определени мозъчни центрове вследствие на ненормални физически явления протичащи в организма на човека.
    Онзи ден като се изправих рязко и припаднах в тоалетната.Събудих се на земята и имах ужасно усещане ,че се намирам между живота и смъртта, докато не се осъзнах напълно.
    Така ,че случват се такива работи човек да не се усети какво става с него и да не осъзнава своите действия -нормално е...особено като живее в неподходяща среда(баби и "мръднали" родители) и като прекалява с умственото напрежение(разбирай много четене)

    ОтговорИзтриване
  19. Г-н Иванов, много лесно наричате някого луд, още повече - цяло семейство. Вашите невярвания в определени неща не правят хората луди. Християнството е възглед на огромна част от човечеството и за християните тези събития са напълно вероятни, понеже християнството вярва и в зла духовна действителност. Многото четене и голямото напрежение беше следствие от живота ни с полтъргайстите (около година след началото на общуването ни с тях), преди това никак не го е имало нито него, нито други стресови ситуации. А и как за две години всички от семейството сме мръднали, а после 20 години сме си били наред? И как после 20 години никой от нас не видя подобни или други странни явления? Съжалявам, но обяснението ви с масовата психоза не върши работа - просто показва отчаян опит на невярващ човек да обясни духовна реалност, която християнството няма никакъв проблем да обясни.

    ОтговорИзтриване
  20. Здравей, Веселин! Казвам се Александър и съм родом от Бургас, сега уча в София в НБУ. На 23 години съм. Незнам от къде да започна....
    Като за начало незнам как попаднах изобщо на твоята история, ровех се из нет-а и изведнъж хоп.... Към 3 часа ми беше отворен таба с историята преди да започна да я чета (обикновенно не чета из блоговете подобни истории като твоята (чета блогове свързани само с професията ми) както и да е... Искам да кажа няколко неща :
    1. Това е първата подобна история, която чета ЦЯЛАТА, обикновенно спирам след 2,3 минути просто, защото ме домързява или ми е скучно...След като я прочетох цялата на един дъх, ме заинтрегува доста и някъде към края на историята бях шашнат от твоите преживявания. След като прочетох накрая, че ти и твоето семейство сте започнали да се занимавате в христянство и до сега , някак си ми се сепна всичко и се разочаровах (не мога да го опиша). Може би щях истински да повярвам, ако накрая не беше написал,че и в момента се занимаваш (дали си пастор или нещо подобно незнам). Просто съм срещал много подобни набожни хора, които разказват някакви невероятни истории и т.н., както, ако сте забелязали в почти всеки един манастир в България има чудотворна икона, която някой изровил от под 10 метра земя, след като му се присънило на кое място да почне да копае или пък останал непокътната след като пожар изпепелил всичко друго и т.н.(обиколил съм всички големи манастири в България и някои по - малки, причината е, че с родителите ми много обичахме да пътуваме из България, а и след като се преместих в София и заживях самостоятелно, със моята приятелка също сме обикаляли много из нашата красива страна.) Забравих да кажа, родителите ми и приятелката ми са хриястяни, аз също твърдя,че съм такъв, но не чак толкова запален, тоест на драго сърце влизам и паля свещичка в църквата, когато се сетя и т.н.
    2.Нещата с възгледите ми за Бог започнаха да се променят, след като прочетох няколко книги написани от Ернст Мулдашев - От кого сме произлезли и др.(той е най-известният и добър очен хирург в целия свят) Горещо ви препоръчвам да прочетете книгите му. Също така от както започнах да гледам телевизии като National Geographic i Dyscovery и там не в едни или две предавания за давали как Ватикана и папата векове наред са променяли библята по всевъзможен начин, само и само да я направят един вид по приятна и по четима за обикновенният човек.(някои твърдят, че тя е създадена с цел манипулация над тогавашните прости и неусведомени хорица(радвам се, че сме в ерата на комуникациите и технологиите и че можем да черпим информация от всевъзможни източници)та наистина, не можеш да ме обориш, че ако през 1500-та година отида в някое село и започна да им пиша или разказвам някакви измислени истории, те няма да започнат да ми вярват за всяка дума...че какво са имали те тогава .... телевизия ли или може би компютри?)

    ОтговорИзтриване
  21. Продължение....
    3.След тези неща, които изброих, аз вярвам, че има някаква сила там горе и вътре в нас самите. И вярвам, че човек има нужда да вярва в нещо, било то човек,Бог,дърво и т.н. както са ни доказали различните религии и различните нации по света, защото иначе се чувстваме изгубени и празни и се чувстваме много по-добре, ако има в какво да вярваме,че ни пази и закриля. Според мен, ако няма религии на този свят, ще цари хаос! Вярвам в силата на нашето подсъзнание, има много книги на тази тема и това което съм прочел, съм срещал много случаи, където хора със силата на своето подсъзнание извършват някакви неща, излекуват се или се разболяват, местят разни неща и т.н. Всеки човек притежава силата на своето подсъзнание, но при някои хора то е в пъти по-развито (тези медиуми, деца индиго и т.н.)
    След всичко, което неписах, искам да кажа, не пропускай да прочетеш книгите на Мулдашев (уникално четиво, което ми отвори очите за света,може би съм се почуствал така както ти, когато си прочел Библията и си започнал да вярваш още повече в Господ). Аз изказах моята теория за господ и света. Не искам да те упреквам за нищо, просто незнам в какво да вярвам и в какво да не вярвам. Вярвам, че има нещо което ни закриля и вярвам, че ние избираме какво да е то (дали ще е Буда, Христос, Кали и т.н.). Аз още, мисля , че не съм наясно за тези 23 години на този свят, кое е нещото, което ме закриля, въпреки, че ходя и паля свещи и се моля на иконите със светците(имам икони и в дома си). Даже след месец ми предстои пътуване до Рим и задължително ще разгледам Ватикана! Не ме разбирай погрешно, не твърдя, че това което ти се е случило е лъжа, но има и много, много други фактори, които правят историята ти невероятна. Може би, защото на мен не са ми се случвали някакви невероятни неща и не съм ставал свидетел на подобни или може би защото твърде много са ми промивали мозъка, книгите които съм чел и документалните филми, които съм гледал ...
    Може би няма да се върна повече в твоя сайт за да видя какво си ми отговорил, аз просто исках да изкажа мнението си (така както не го бях правил досега...)

    ОтговорИзтриване
  22. Здравей Александър! Благодаря ти за времето, което си отделил за този дълъг коментар, оценявам го. Обхваща доста неща и това затруднява доста отговора. Но все пак, поради твоето отделено време, ще ти отвърна със същото.

    Направи ми впечатление една твоя фраза, която доста точно обобщава становището ти: "Не искам да те упреквам за нищо, просто незнам в какво да вярвам и в какво да не вярвам." Иначе, даже и да считаш, че има много фактори, които правят историята ми невероятна, повече от ясно е, че те не биха имали значение, ако тя не завършваше с това, че съм станал християнин. Мислиш ли, че има около два милиарда християни по света, най-вече понеже има шарлатани, които си измислят разни истории и много други будали, които им вярват? Историята, която съм написал, я разказвам вече 20 години на приятели. Написах я най-вече за да не забравям детайлите й и за да мога просто да я давам на приятели да я прочетат, без да пропускам нещо важно при устното разказване. Уверявам те, при над 100 разказвания, реакция "Това не го вярвам", не ми се е случвала НИКОГА! Ако обаче не бях християнин и бях прочел подобна история, най-вероятно нямаше да й повярвам, понеже не познавам автора. С други думи, реакцията ти е напълно естествена. Интересно ми стана обаче констатацията, че вероятно би я приел за истинска , ако в края на историята на ставах християнин. Тук вече дойде друг момент - не, че не можеш да повярваш на историята ми, а че изглежда не ти се ще. Пишеш ми във връзка с книгата, за която ми говориш: "може би съм се почуствал така както ти, когато си прочел Библията и си започнал да вярваш още повече в Господ". Аз никъде не споменах Библията да ми е повлияла на вярата в Бога. От историята ми ясно се разбира, че вярата ми дойде от това, че Бог сам ми се откри и поради този значителен факт Библията не е оказала влияние върху това да вярвам, че има Бог и че е Исус Христос. Тя просто ми помагаше после да науча повече за Него. С това твое изказване за Библията отново виждам объркването ти относно моята история. Показваш ми, че считаш, че четенето на Библията ми е дало повече вяра в Бога. Ако така се е случило, значи трябва да съм прочел там и достатъчно много случаи, в които лъжата е посочена като грях, включително една от десетте Божии заповеди. Погледнато от този ъгъл, защо ще си измислям историята, ако тя ще е огромна лъжа?
    (ПРОДЪЛЖАВАМ В ДОЛНИЯ КОМЕНТАР)

    ОтговорИзтриване
  23. (ПРОДЪЛЖАВАМ ГОРНИЯ КОМЕНТАР)
    Относно преправянето на Библията от Ватикана векове наред, нещо ми се струва, че не си доразбрал. От всички древни книги, Библията е с най-добре доказуема точност на текста поради многото хиляди ранни преписи, които са правени. Поради тях подправяне на текста е невъзможна мисия. Имало е период в средновековието, в който достъп до Библията се е давала само на обучени хора, с цел да се избегнат ересите. Сега Католическата църква отчита това като грешка, а едно от големите последствия от тази грешка е появата на протестантския клон в християнството, който набляга точно на обратното - усилено изучаване на Библията, придържане изцяло към ученията на Библията и доставянето й по възможност до всеки вярващ. Аз принадлежа на този християнски клон и както се разбира от историята ми, това не е нещо, което съм си избрал, а място, към което съм заведен лично от Всевишния. Така че дори и да имаш резерви към църквата, особено западната през Средновековието, това няма отношение към историята ми. Отново, проблемът е, че изглежда не ти се иска християнството да се окаже правилният път, а историята ми това показва и затова ти е трудно да я възприемеш.

    Виждам, че имаш духовни търсения и оценявам този факт. Пожелавам ти Господ да ти помогне да се ориентираш. Искам да знаеш, обаче, че според християнството, такива духовни търсения могат да те отведат на лошо място (както го показва и моята история в първата част). Искреният ми съвет е не само да палиш свещи в манастири и да имаш икони, а да си отделиш повече време за да прочетеш Библията (даже и вече да си го правил) и да се обръщаш по въпроси относно християнството към свещеник или пастор, а не да четеш други книги по въпроса, понеже така не е ясно на какво може да попаднеш.

    Това беше от мен за теб и искрено се надявам да не остане непрочетено от теб.

    ОтговорИзтриване
  24. Това е наи прекрасното нещо да повярваш в бог сас сарцето си мн интересна статия

    ОтговорИзтриване
  25. Мисля ,че не бива да пренебрегваме СИЛАТА НА МОЛИТВАТА, но ние незнаем как да се молим,включително и аз.

    ОтговорИзтриване
  26. Здравей, не знам точно как отнесе това със силата на молитвата към историята, но в Библията се съдържа отговор на коментара ти.
    "Така също и Духът ни помага в нашата немощ - понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания." (Римляни 8:26)
    Става дума за едно от трите лица на Св. Троица - Свят Дух, който е Бог и личност, точно както са Отец и Синът (Исус Христос). Когато поканим Христос в живота си, в нас заживява и Божият Дух, който ни помага и в молитвите. Тук библейските принципи по този въпрос са изразени накратко и схематично:
    http://www.greatcom.org/bulgarian/four.htm

    ОтговорИзтриване
  27. Милчи Митева10 май 2011 г. в 12:49

    Познавам Веско от много години и съм абсолютно сигурна,че всичко това е истина.По-важното е, че са приели и прегърнали Бог Исус Христос без да са търсили доказателства.Защото блаженни са тези които са повярвали без да видят.

    ОтговорИзтриване
  28. Vseki 4ovek ima svoiata li4na istoria i prejiviavania, bez zna4enie dali e hristianin ili izpoviadva druga religia, ili izobshto e ateist. Godinite, sled padaneto na komunizma i malko predi tova biaha to4no takiva, kato opisanite po-gore. Horata mnogo se valnuvaha ot duhove , izvanzemni i drugi pri4udlivi nepoznati neshta. Prosto, zashtoto niamahme nikakva informacia za Bog i nikakvo poznanie, otnosno Bibliata. Sled padaneto na komunizma, interesa kam duhove se zasili, s tova i prisastvieto im. No se poiaviha i hristianski carkvi, v koito se govoreshe za Bog, za Isus Hristos i za tova, 4e Toi ni obi4a i iska da ni dade svoboda i radost. Az biah togava na 18 godini. Niakolko godini predi tova imah podobni prejiviavania, kato na avtora na istoriata. Izobshto ne se samniavam v napisanoto Niakolko godini jiveeh v mnogo strah i ot tamno, i ot tova da sam sama v staia i t.n. Duhove govoreha 4rez ustata mi, prizovavah gi. Beshe kato shega, no beshe istinsko. A postepenno jivota mi varveshe kam propast. Biah na 15 godini i iskah da se samoubia. Maika mi ne me iskashe, v u4ilishte ot otli4na u4eni4ka, varviah kam palen proval, do izklu4vane.U4ih v stroitelen tehnikum v Stara Zagora. I Taka natatak s istoriata. Sled 1989, oba4e , se poiaviha hristianski carkvi , knigi za Bog, Negovata istoria beshe dostapna. Moia priatelka hodeshe v evangelska carkva i mi razkaza za tam, pokani me. Ne se kolbah izobshto. Oshte s parvia pat prieh Isus, pokaiah se i zapo4nah da poseshtavam redovno hristianska carkva Sion. Beshe 6 iuni 1991 godina. Vsi4ko se promeni v jivota mi. Useshtah radost ot jivota, dobih sila i kuraj, nikakav strah, nikakv strah, dori da biah sama prez noshta na grobishte. Obiknah jivota i sebe si. Ve4e 20 godini Bog e Radost i uteha v jivota mi. Kazvam se Nikolina, Blagodaria na Bog za jivota i na carkva Sion, kadeto otkrih istinata za jivota.

    ОтговорИзтриване
  29. СЛАВА НА БОГА! През 1991 година имах подобни преживявания, около 2 години. Минаха 18 години в лутане, какво е случилото се. Бог ми помогна да осъзная всичко. Благодаря на БОГ! /Разумните ще сияят със свтлината на простора, както и онези които обръщат мнозина в правда - като звездите до вечни векове./ СЛАВА НА БОГА!
    Д.Георгиева

    ОтговорИзтриване
  30. Николина, според това, което ми описваш за себе си, вероятно се знаем. Ако е така, те моля да се свържеш с мен, искам да ми разкажеш повече за своята история!

    ОтговорИзтриване
  31. Здравейте и ти адаш.Хубава история.Вярвам че има нещо,нещо не обяснимо но не знам защо когато искаш нещо толква силно че многократно даже и на сън се молиш на бог то да стане,то не става.Много бих написал но не искам ,и според мен живота като цяло е несправедлив към някои и докарва до злоба хората...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Животът е неспреведлив и в Библията го пише. Още в премъдрост Соломонова е казано. Понякога обаче,вярвам аз, че Бог не ни дава нещо защото не е дошло времето или реално то не е за нас, но в конкретния момент мислим, че го искаме.

      Аз лично имам в живота си поне 2-3 примера. Сега като се замисля, ако Бог ми беше дал това, което на времето исках, най-вероятно щях да му се радвам за кратко време само ,а дори можеше и да съм нещастен.

      Изтриване
  32. Здравей,
    казвате че сте завършили богословие, но не казвате къде и какво богословие.
    Ако е православно богословие, защо сте пастор, а не поп.
    Ако сте пастор, значи отново сте в примката, но засега не я чувствате.

    Отначало сте били в желязната хватка на злите и коварните душегубци.

    А като пастор сте в големия Еретически капан.
    Пастор - това предполага секта.
    Сектите са от лукавия.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм писал никъде, че съм пастор, защото и не съм. Писах само, че съм завършил богословие. Съвсем ясно съм посочил в историята църковната си принадлежност, така че подобен род догадки са ненужни. Разбирам предразсъдъците Ви относно другите два клона на християнството - католицизъм и протестантство, но помислете по-трезво - защо Бог да ме спасява от демони, ако ще ме вкара в ерес и заблуди? Защо да се намесва толкова лично в живота на семейството ни, ако ще ни захвърли в секта и в капан на дявола, където така или иначе сме били. Надявам се, че не вярвате в такъв бог. Понеже познавам достатъчно добре православното богословие и то категорично не вярва в такъв бог. Приемете, че Вашите предразсъдъци за църквите, които не са православни, не отговарят на начина, по който Бог действа в живота на хората. Именно история като моята показва, че Бог го има не само в православието, но и сред другите два християнски клона и явно той не не ги отчита като капан на дявола. Ние бяхме атеисти и ако след тези преживявания с демони Бог спокойно можеше да ни насочи към православна църква - ние така или иначе друго не знаехме тогава. Защо е избрал да го стори точно по този начин - не знам, но в едно сме категорични всички в семейството ни - Христос ни доведе до себе си. Уверявам те, за 20 години все щяхме да почувстваме, че сме в примката на лукавия, понеже тя определено се чувства.

      Изтриване
  33. Веско Бог винаги е бил в теб, както и в твоето семейство! Просто вие сте решили да изпитате преживяване, което не сте знаели на къде води... това което наричате БОГ със сигурност е следял целия процес и всичките ви преживявания и когато нещата са почнали да излизат извън контрол, вие сами сте се усетили и сами сте направили така, че да видите отнов светлината в човешкия живот!!!
    МИР ОТ МЕН

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наистина благодаря за милото обръщение и отношение. Вярно е, че решихме да изпитаме преживяване, което не знаехме накъде води. Но категорично не сме направили сами така, че да видим отново светлина в тунела. Повече от ясно го описвам в историята - моментите, в които започнахме един по един да се обръщаме към Бог, бяха дори нелогични и говореха изцяло за Божията намеса. Не знаехме нищо за Бога и нямахме причина да търсим помощ от него. Ясно съм го описал колко абсурдно ми изглеждаше на мен, като последният от семейството, който повярва в Бога - липсваше всякаква логика в това, че останалите изведнъж повярваха в Бога. Нищо, по човешки погледнато, не ни стимулираше към подобно нещо. Беше единствено Божия намеса, ние дори не търсихме изход, понеже и нямахме представа, че може да има такъв.

      Изтриване
  34. vidqh me mnogo hora letqshta chinuq na izvm zemnite v krivodol pocheti fseka vecher obikalqt i si trsqt mqsto za da kacnat na zemqta kakvo stava s balgariq i az nz veche.... nqmam dr mnenie za sega

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вкъщи видяхме и преживяхме доста повече от летящи чинии в небето. Но въпросът тук не е в това какво си видял, а какво си повярвал, че си видял. Такъв беше нашият случай, доста по-убедителен от неясни неща в небето, но както разбираш, не се оказаха извънземни.

      Изтриване
  35. За Бог няма нищо невъзможно

    ОтговорИзтриване
  36. От много време търся информация в нета точно за това, което споделяш, Веселине. Аз се казвам Мартин. Умишлено в нета, защото тук си относително анонимен и не ти се налага да се обясняваш на хората, които бързо бързо ще те категоризират като луд, след това ще разкажат и на други, че си откачил и от това следва една осезаема изолация, наред с проблемното ежедневие, в компанията на неканените гости, което те съпътства. Така че, това е твоята, но и моята история. Със семейството ми се отделихме в различни жилища, за да отслабим въздействието на съществата. Може би се досещаш, че не се получи. Моята история все още продължава, вече повече от 5 години, но сега поне отново тая вяра в себе си, че е възможно да заживея нормално отново. Благодаря ти от сърце!

    ОтговорИзтриване
  37. Коментарите се одобряват, това не е добре, цензурата пречи на свободното слово. Освен това, очаквах коментарът ми, предвид, че споделям за преживявания, които са почти идентични с тези на автора, да има поне малък приоритет, но уви, вече доста дни, не само, че не представлява явно интерес за автора, щом изхожда от друго лице, ами дори изглежда не следва да бъде публикуван. Ако авторът е преживял това, което четем по- горе, би трябвало определено да е по- съпричастен с останалите, които имат неговата съдба, понеже знае за какво иде реч. Извинявам се, ако за безхаберното, или по- скоро за липсата на каквото и да било отношение има основателна причина. Метафорично казано, почуках на вратата и тя се открехна. Попитах- "Може ли малко надежда?" и тя се затръшна с трясък пред носа ми!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мартине, предполагам, че е твой и този коментар. Съжалявам, че не съм видял коментара ти по-рано. Нищо умишлено, просто не проверявам всеки ден. Реших, че коментарите ще се одобряват, понеже се намериха потребители, които решиха, че могат да си правят реклама тук и си оставяха даже телефоните, а на други просто им липсваше каквото и да е възпитание и т.н. Не ме е безпокояла изявата на различни мнения. Но това, което наричаме "свободно слово", не успява да се справи с простотията, а и определено не е задължителна мярка за личен блог, където първото, което бива уважено е свободата на автора да прецени дори дали да има възможност за коментари или не. Но да оставим това. Смятам, че мога да ти помогна и ще се постарая. Предлагам ти да ми напишеш свой e-mail (в съобщение, което няма да публикувам) и ще се свържа с теб в най-кратък срок.

      Изтриване
    2. не се изразих правилно искап скаип заштото живея зад граница но истината е че трся помошт или савет от човек които би ми повярвал а не би казал че сам психо и всичко е плод на собствената ми фантазия моля ви даите ми ваш скаип ако имате такав и сте сагласен да помогнете на една обркана душа....

      Изтриване
    3. Мартине, не използвам скайп за комуникация. Ако имаш фейсбук, пиши ми съобщение на https://www.facebook.com/duhove и от там ще се разберем допълнително, ако фейсбук съобщенията не те устройват като комуникация. Ако пък ти не използваш фейсбук, отговори ми пак тук.

      Изтриване
  38. Съжалявам много ,но това което описвате със сестрати е чисто и просто шизофренни симптоми или раздвояване на личността. Тези неща на тетрадката ги пише тя,без да го знае.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато неверието се оправдава с псевдонаука, нещата понякога изглеждат жалки. Много лесно дадохте диагноза - ще се окаже, че цялото семейство сме шизофреници. Интересно как вече 21 години след събитията, никой от нас няма ни най-малки симптоми на раздвояване на личността или шизофрения. Непрекъснато сме били сред хора. За 21 години всички сме се държали съвсем нормално и никой около нас не се е усъмнил в подобно нещо, просто защото е нямало и минимална причина - абсолютно никакви симптоми. Освен ако не смятате, че всички християни са шизофреници и с раздвояване на личността. Или това, че сме станали християни ни е избавило от шизофренията?
      А може би трябваше да прочетете малко по-внимателно историята. Описвам ситуация, в която веднъж бяхме около 10 човека в стая и всички можехме да прикрепяме химикали на изпънатата си длан, която държахме отвесно и с движения на другата ръка от малко разстояние, движехме и химикалите в желаната от нас посока. Всички там сме били шизофреници ли? Вярно е, че бяха роднини, но не всички бяха кръвни (някои бяха техни съпрузи, съпруги и т.н.), така че едва ли е някаква наследствена шизофрения. По това време разни екстрасенси правеха това и по националната телевизия. Имаше едно предаване, в което беше нещо като съревнование кой ще залепи по-тежък предмет по тялото си.
      През последните две години откакто публикувах историята, се запознах и с други хора, които сега са християни, а ми разказаха, че са им се случвали същите неща в миналото, в същите години. Никой от тогава досега не се е усъмнявал, че са шизофрениици, понеже откакто са християни, не са имали нищо от това, което наричате симптоми.
      Съжалявам и аз, но диагнозата Ви е доста погрешна.

      Изтриване
  39. Отговори
    1. Предполагам в коментара се съдържа идеята, че е написана лъжлива история, за да влезе някой в евангелска църква. Би било доста глупаво някой да се старае да измисли толкова дълга и убедителна история, ако ще е с цел лъжлива реклама, като дори никъде не е посочена конкретна църква, където да отиде излъганият. Основното, за което се говори тук са две неща: полтъргайсти и Христос. В конкретния случай Христос е намерен в евангелска църква, но не тя е посочена като единствено или основно средство да за освобождаване от духовете, а Христос!!! Никъде в историята не намеквам за превъзходство на евангелските църкви над православните или католическите! Ако изобщо може да се каже, че нещо се рекламира тук, то е Христос, който избавя от зли духове. Христос може да бъде намерен в църква и от трите клона на християнството - православие, католицизъм и протестантство (евангелските църкви принадлежат към третия клон). На никоя църква не бих направил услуга, ако бих си измислял! Рано или късно, обикновено човек разбира когато го лъжат, така че в дългосрочен план това би било силна антиреклама. Как християните ще печелим човек с лъжа, като после ще бъде учен в църквата, че една от 10-те Божии заповеди е насочена именно срещу лъжата? Сигурно после трябва да му казваме: "Иди и ти да лъжеш, както ние те излъгахме, нищо, че лъжата е грях". Би било безумие!!!

      За да не създавам впечатление за нечисти мотиви, не афиширам с името си и поне досега за две години и половина не съм посочил връзки с автора, за да няма съмнения и че трупам лична популярност. Няма и рекламни банери тук, така че явно не е и за пари.

      Все пак, благодаря на коментатора за изказаното предположение! Беше хубаво, че стана дума и за това.

      Изтриване
  40. Отговори
    1. Благодаря! :)

      Изтриване
    2. И аз имам "известен" опит с подобни нападения.. защото това са си атаки!! В моят случай и аз сам си бях виновен но и при мен изходът беше същия! Ех, как бих искал да се запознаем и поговорим....

      Иво ..

      Изтриване
    3. Здравей, Иво. Бихме могли да поговорим. Изпрати ми съобщение от фейсбук страницата https://www.facebook.com/duhove

      Изтриване
  41. В историята с полтъргайстите вярвам, но за избавлението не знам. Много лесно сте се отървали. Направо прилича на измама от страна на същите духове. Те могат да се представят за Христос и светиите много лесно. Има много истории за измама на духовно много по-опитни лица, монаси, които не са имали съмнение, че Иисус Христос се е родил в плът и кръв. Номерът с прелъстяването е да си мислят, че са говорили с Христа, а да говорят със зъл дух. При монасите злият дух обикновено се издава бързо след като ги заблуди, че е Христос или светия. Най-сигурното спасение е да кажеш, че не си достоен да видиш Христос. Спасението ви е някак странно и не е изключено да са ви разиграли сценка, т.е. още да сте заблудени. Евангелските църкви ми се струват малко опасни, особено онези дето говорят на езици. Не знам дали си чел книгите на стареца Паисий, там има подобни истории. Мия.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за коментара, Мия (ако правилно разбрах, че това е името ти). Разбирам това, че ти се струва, че лесно сме се отървали. Впоследствие като вярващ съм видял случаи на хора, които доста дълго са се борили за освобождението си и сам се убедих, че явно Господ наистина при нас се е намесил по специален начин, та сме се освободили толкова бързо. Затова, нека не изключваме Божието суверенно действие. Нямаше причина злите духове изведнъж да започнат да се правят на нещо друго. Че са полтъргайсти (по начина, по който ни обясняваха това) беше добра тактика - ние на тази измама напълно им вярвахме. Факт е и после, че цялото семейство станахме християни, при това с много силен плам да живеем като вярващи и да служим на Бога (не говоря за фанатизъм, а за нещо съвсем различно). Ако ти разкажа повече за живота ни след като станахме вярващи, не мисля, че ще продължаваш да мислиш, че сме измамени. Като настоящ богослов разбирам добре резервите, които имаш към евангелските църкви и допускам, че това те кара допълнително да смяташ, че сигурно сме били измамени. Но в случая говорим за усърден християнски живот на няколко човека в продължение на 22 години, който продължава и до момента. Според нашия Господ Исус Христос лошото дърво не може да дава добри плодове. (Матей 7:17) Измама от Сатана не би трябвало да ни даде силна лична вяра в Христос като спасител и Господ и да ни държи прилепени за Христос толкова дълго. Няма нужда да пиша повече, понеже с един коментар нямам как да ти докажа, че не става дума за измама от Сатана, а за посветен на Христос живот. Ако желаеш да продължим разговора, може да ми пишеш съобщение на Фейсбук страницата https://www.facebook.com/duhove. Искам да знаеш, че ти благодаря за желанието да помогнеш. От начина, по който е изразено се виждат чистите мотиви.

      Изтриване
  42. Velik e gospod bog velik po-velik ot vseki I vsichko
    No kakk da se uverq che istoriqta e realna a ne izmislica

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. От автора:
      По думите ти звучи, че си вярващ човек. Уверил си се, че Господ е велик, по-велик от всеки и всичко. Ами задай си въпроса дали историята изглежда да е писана от вярващ човек или не. Ако е от вярващ, значи и той смята, че Господ е достатъчно велик и не е нужно да си фантазира някой измислени истории, за да показва на другите колко е велик Бог. Пък и се предполага, че ако авторът е вярващ, ще е наясно, че лъжата е грях.

      Изтриване
  43. Аз съм на 12 вярвам в Бог.На мен ми се случват много сттанни неща.Някои неща които сънувам се сбъдват и наскоро дистанционното от леглото падна само на замята.Понвкога се усещат леки трусове.Виждала съм не смо летящо чинии в небето,но и светлини които все едно някой свети с фенерче от небето.Пра бабите ми казват,че изюъчвам някакво енергия.Не ги разбирам и не знам какво се случва.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей. Това, което ми пишеш не е достатъчно, за да се каже със сигурност, че става дума за зли духове, макар и да е възможно. Трусовете почти със сигурност си имат други причини. Съветвам те да не слушаш това, което прабабите ти казват за енергията.

      Казваш, че вярваш в Бог. Ходиш ли някъде на църква? Ако да, би било добре да обясниш тези неща на този, който ръководи църквата ви. Дано той да може да прецени, като му разкажеш по-подробно, дали става дума за зли духове и ако да - да ти помогне. В случай, че не ходиш на църква никъде и няма кой да ти помогне за тези неща, пиши ми отново съобщение във Фейсбук страницата https://www.facebook.com/duhove (като натиснеш горе вдясно на "Съобщение").

      Изтриване
  44. Viarvam na tvoiata istoria, zashtoto i az kontaktuvah s pisane po sashtoto vreme 1989-90 god, no biah po- goliama ot teb. Sigurno e che ste kontaktuvali sas zli duhove i ste bili obsebeni. Chudia se kak roditelite ti ne sa reagirali na tova vmeshatelstvo vav vashia givot ?!
    Dobre go opisvash , no propusna neshto vagno, koeto sashto pokazva che si imal kontakt sas zli duhove. Shte chakam da mi otgovorish.
    Pri men da sa

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за коментара. Какво важно съм пропуснал? :)

      Изтриване
  45. Аз сам анонимен от 15.4.15. Моите родители бяха много резервирани кам тези контакти и сега осъзнавам, че са били прави.Тогава на всички ни беше много интересно, че можем да контактуваме по този начин, но бяха малко тези, на които им се удаваше толкова,колкото на вас или мен. И това се оказа недобро за нас.
    Полтаргаистите не са ми налагали да върша нещо. Явно преценяват и характера и имат друг подход. Смятах, че са добри. Самият факт обаче, че очакваш тяхното мнение, те прави пак зависим, инертен. След доста време разбрах, че не ми помагат само ме успокояват. Разбира се появиха се и доста неприятни моменти. Започнаха като лавина да ми се струпват все по-сериозни проблеми. Бях като магнит за неприятности и дрязги. Започнах да виждам около мен и много черни същества, с които не исках да имам нищо общо. И понеже се уплаших се обърнах кам един много опитен медиум. Тя ми обясни, че в желанието си за контакт сам отворила много канали, от които са се възползвали недобри сили. Че трябва веднага да преустановя контактите. Това стана постепенно, защото бях свикнала да са част от моя живот. И постепенно всички проблеми, които се бяха струпали върху мен и които духовете УЖ ми помагаха да разреша, започнаха да изчезват. ( Попитах я тогава и за Кики, който контактуваше с едно 12-годишно момиче. Каза ми,че само недобрите духове контактуват с деца. Което веднага ви поставя в тази категория.)
    В заключение ще кажа, че всички в семеиството ми сме християни. В черквата намирах успокоение, но извън нея..... Тези черни същества ако се кръстиш усилено изчезваха, но после пак се появяваха. Така,че само христянството не стига. Трябва да сме по-разумни и да не се впускаме необмислено в контакт с нещо, което не знаем какво е. Цитат от Х.Потър-2: "Човек не бива да контактува с нещо, което няма лице."

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, само християнство не стига, ако то ще се изразява най-вече в усилено кръстене. Хората, които действително живеят като християни, нямат проблем с тези духове.

      Били сте при медиум, което е не по-малкото зло, защото според Библията е служител на Сатана. А Христос казва: "...Как може Сатана да изгонва Сатана? Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои." (Евангелие от Марко 3:23-24). Обикновено в тези случаи има временни резултати или вместо едни проблеми се появяват други. Така заблудата е пълна, понеже чрез медиума уж са се оправили нещата и човекът решава пак да иде при него.

      Писах Ви на имейла, който дадохте, предполагам, че е Вашият. По-добре е да обсъдим там нещата, понеже след време пак най-вероятно ще се чудите откъде се появяват всичките несгоди.

      Изтриване
  46. На много места в Интернет (като http://istinski.blogspot.com/2008/10/blog-post_12.html) и т.н пише, че теорията на Чарлз Дарвин е ондавна опровергана от съвременната наука. Също съм чел, че- в Теория на Големия взрив и т.н -не става ясно, как се е появила Вселена в началото, как се е появила температурата във Вселената ,как се е появила първата молекула (и това от което молекулата - е била съставена) и/или молекули и т.н във Вселената ( без да има кой да създаде тях)- защото видимо нещо съществуващо не може да се появи от нищо- Вселената не може да се появи сама от нищо, нито материя е създала материя (защото и материята трябва да създаде някой)- Вселената може да бъде създадена само от нещо, което е съществувало винаги (иначе винаги ще се питаме- а кой е създал него, а него и пак ще стигнем до извода, че в началото трябва да има нещо, което е съществувало винаги без някой да го е създал) преди Вселената (без някой да го е създал) и то нещо, което не е материя (защото и материята трябва да създаде някой)- така, че единствения възможен вариант е Вселената да е създадена от Дух, който е съществувал винаги (без някой да го е създал) и винаги ще съществува- както в Библията е описан Бог . А чудото на благодатния огън (видимо няма как да го направи човек) на Великден в храма в Йерусалим (понякога в България са го показвали по националната телевизия, а мисля и в Интернет-има запазени такива записи) и написаното в глава 40 стих 22 (от книга на пророк Исая-в Стария Завет) "Онзи, Който седи над кръга на земята.."-а пророк Исая е живял 8 в.пр.н.е, а 1-та хипотеза, че Земята е кръгла е от 3 в.пр.н.е от Аристотел; и в книга Битие (от Стария Завет) в глава 2 в стих 6-е казано, „но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.”-тоест, че дъжда се образува от земна пара (много преди, да се появи 1-та хипотеза за това). На места в Интернет на английски език и т.н пише, че все повече научни, исторически и т.н факти, археологически разкопки и т.н - доказват Ноевия потоп, разрушението на Содом и Гомор (и други неща описани в Стария и Новия Завет). Знам за случай на физически болно момиче, което е оздравяло (още на сутринта) след като е спало една нощ в женския манастир "Свети Пантелеймон" в България. -показва (ясно-за всеки средно интелигентен човек), че истината (от всички религии) е в християнството. Знам за хора (езичници и т.н от Азия, атеисти от Европа и т.н) които след всички прочетени тук и т.н неща се убедиха напълно, че истината от всички религии и т.н - е в християнството. Пиша, това уточнение, само на базата на нормалната логика. В Библията е описано много ясно , че Христос е нямал грях (такива са и предсказанията за Месията в Стария
    Завет)- а в Библията е описано ясно, че
    хомосексуалността е по-голям грях от нормалното
    прелюбодеяние между мъж и жена (когато е по-взаимо
    съгласие и т.н). Аз мисля, че може би роденият в Албания
    режисьор (и хора от тази негова пиеса) Лаертис Василиу
    (и онзи чешки писател, Елтън Джон- и т.н) са гейове и/или някой им е платил
    да обиждат християнството.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря на автора на коментара за отделеното време. Посоченият блог не е християнски, а ако правилно се ориентирах от бързия поглед над него - от представители на религията ню ейдж. Съгласен съм голяма част от написаното в този коментар, само не виждам връзка с историята с духовете. Като богослов съветвам автора на коментара по-добре да подбира какво чете в Интернет. Както има една поговорка, "Не всичко, което блести е злато". Не навсякъде, където се споменават "Бог" и даже "Христос", става дума за християнски сайтове. И, за съжаление, не всички християнски сайтове дават надеждна информация. Най-надеждни са според мен сайтове, в които авторите посочват източниците си на информация (и се вижда, че са надеждни), както и когато авторите имат някакво богословско образование. Иначе, става като уж медицинските съвети от хора, които не разбират от медицина. Така е и с богословието. Необходимо е всеки да чете Библията, ако иска да познава по-добре нашия Господ, но с правилата за по-точно тълкуване на Библията се занимава науката богословие.

      Изтриване
  47. Като деца вие и сестра ви и родителите ви били ли сте кръстени?Дали този който на края ви е казал Не бойте се аз съм с вас наистина е бил Христос.Какво го бърка Вики или Еми да се представи за него?Мислили сте по въпроса как така майка ви която туко що е повярвала и на мига се освободи от шест болести на веднъж а хора които от десетелетия вярват и живеят подобаващ християнски живот и имат дела на вярата не са се излекували.....преди колко време е основана църквата ви в която служите ако не е тайна?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Като деца са били кръстени повечето от нас, в това число сестра ми. Напомням, че сме били атеистично семейство, така че това по-скоро не би трябвало да се предполага, че ще се е случило.

      Наясно сме, че Христос се намеси в живота ни поради коренната промяна в него след това. Човек може да се опита да заживее като християнин (виждал съм такива случаи), но да заобича Бога и да копнее да живее с Него в продължение на толкова много години - това не става без Божия помощ.

      Във въпроса за църквата ми се струва, че я има нотката, че щом не е православна, значи все трябва да има нещо гнило в нея. Единствено поради това, ще спестя отговора на този въпрос, понеже би отприщил разговор, който е доста извън темата. А тя е промененият живот - на мен и на другите от семейството ни. Както бяха напълно реални преживяванията ни преди това със злите духове, така е напълно реален и животът ни сега с Бога.

      Изтриване
  48. Здрасти, според библията това с духове и др глупости не е ли измислица от самия сатана , възможно ли е да се случи така че да се случат паранормални активности около мен, извинявай не съм много чел библията но се опитвам, също така те така наречените гости няма да ви предават такава информация само защото да го пазите в тайна, те ще искат да го разпростряняват защото по този начин ще отклоняват хората към Бога.Поправете ме ако имам грешка

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей. Съжалявам, че отговарям след толкова много време.

      Относно предаването на информация - като се има предвид, че е заблуда, стратегията е добра. Когато не говорим на други хора за тези духове, е по-малка възможността християни да ни кажат как всъщност стоят нещата (което все пак се случва). Да, понякога сатана решава да разпространи заблуда, на която много хора биха се хванали и това би ги държало далеч от Христос. Може би нашата история не е била подходяща или ние сме били подходящите хора, поне на онзи етап.

      Не, според Библията духовете не са измислица. В евангелията много ясно се вижда, че Исус освен, че е лекувал хора от различни болести, също и е изгонвал духове от хора. Описани са много такива случаи. Същото се вижда и после в книгата "Деяния на апостолите" - след възкресението на Исус, апостолите не само лекуват хора в името на Исус, но и гонят духове. Прочети първите пет книги от Новия Завет и ще видиш това ясно. Може и от тук:
      https://abvbiblia.com/erv-matei1/
      или тук:
      https://my.bible.com/bg/bible/1443/MAT.1.%D0%A0%D0%98%20%D0%91%D0%91%D0%94

      Изтриване
  49. Здравейте! Разбирам че историята е истинна, защото рева на нея и се възхищавам, колко велика е Неговата Милост! Бихте ли ми казали къде в Пловдив ходите на църква, че да мога да посетя някой път?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте. Не знам защо след толкова години виждам коментара. Никой от семейството ни вече не живее в Пловдив, по други места сме. След толкова много време се надявам, че вече сте част от църква, но ако все още не, мога да препоръчам някои църкви в Пловдив. Ако желаете, пишете ми като коментар как да се свържа с вас и няма да го правя публичен.

      Изтриване
  50. Дяволът ви е лъгал през цялото време... Просто като е видял, че се насочвате към християнството, се е отдръпнал и ви е насочил към протестантството. И пак ви има! Добре знам как работят тези неща... Но темата е дълга, ще ви пиша някой друг път. Обърнете се към Правосалвието, нищо друго не спасява!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте. Съжалявам, че не съм видял по-рано коментара, ще потърся причината за това.
      Чудно ми е как точно от тази история успяхте да стигнете до извода, че дяволът ни е видял, че се насочваме към християнството и ни е отдръпнал, за да ни насочи към протестантството. Първо, християнството се дели на три клона - православие, католицизъм и протестантство. Във всеки от тях има предостатъчно искрени вярващи, които имат близки взаимоотношения с Бога. Предвид коментара Ви, не очаквам да се съгласите с това, но счетох за нужно да го напиша. Второ, в историята ми ясно е описано, че не сме тръгнали ние да се насочваме към христичнството, че после да се отклоняваме към протестантството. Не е имало никакъв процес на лутане и чудене в каква църква да ходим или нещо подобно. Бог се откри първо на баща ми, именно в протестантска църква, а няколко дни по-късно и на сестра ми (също там), както и на майка ми, докато общуваше с вярващи хора от друга евангелска църква. При мен се случи на следващия ден, дори не беше в църква. Преди Бог да ни се разкрие Сам, никой от нас не го е търсил. Защо е решил именно в такава църква - не мога да кажа, но такива са фактите - Самият той ни заведе в такава църква, затова и продължаваме да сме част от нея.

      Изтриване